Международни отношения и проблеми на сигурността

Срок на обучение:    3 семестъра (политолози) 4 семестъра (неполитолози)
Форма на обучение: редовна/задочна
Език на обучение:    български език; с предлагани по избор курсове и на английски език (срок на обучение 3 и 4 семестъра, редовна и задочна форма)
Ръководител: доц. д-р Любов Минчева
тел.: +359 2 800 51 11, вътр. 241
е-mail: dimitrovab@phls.uni-sofia.bg
Програмата е предназначена за: политолози (дипломирани бакалаври или магистри по политически науки, включително специализирали международни отношения в политологията) и неполитолози (бакалаври или магистри, завършили всяка друга специалност на акредитирани висши учебни заведения).
Динамиката в развитието на международните отношения е особено осезателна в годините след края на Студената война. Свидетели сме на разпад на регионални и международни системи за сигурност, упадък на държави и успех на трансгранични и национални движения. Тези процеси протичат в контекста на нарастваща глобализация; икономически подем, но и финансови кризи; и на все по-очевидно разделение на света на „бедни“ и „богати“. Тези процеси се съпровождат също така и от появата на влиятелни наддържавни и недържавни актьори, които оказват нарастващо въздействие върху развитието на международните отношения в широкия им спектър между „глобалния хаос“ и „глобалния ред“.
Предложената магистърска програма има за цел да запознае студентите с основите на международните отношения. За нас е важно нашите магистри да познават теоретични школи и системи на международните отношения; да разбират действащото международно право; да оценяват ролята на международните организации в създаването на нов международен ред. За нас е важно също да насърчим интереса към политическата икономия на международните отношения. И не на последно място, за нас е важно нашите магистри да придобият представа за глобалния конфликтен потенциал, проблемите на мироопазването, тероризма и организираната престъпност, както и да развият умения за анализ и управление на общностни конфликти.
Магистърската ни програма преследва и практически ориентирани цели. Бихме желали предлаганите от нас магистърски курсове да предоставят форум за ангажирани и професионални дискусии по конкретни теми от глобалната международна политика като например международни отношения и външна политика на Америка и Русия, Обща външна политика и политика за сигурност и отбрана на ЕС. Проблемите на регионалната сигурност и интеграция са също част от нашия curriculum. Те обхващат балканската политика, регионалните отношения на ЕС, както политиката в Близкия изток и Кавказ. Проблемите на националната сигурност и външната политика на България са особен акцент в нашата програма.
Магистърската ни програма съществува от 2002 г. Тя се разви в тясно сътрудничество с Academic Fellowship Program на Институт „Отворено общество“, Будапеща. Досега при нас са се обучавали над 530 магистри, измежду които студенти от страни – членки на ЕС, САЩ, Украйна, Македония, Молдова, Армения, Турция, Иран, Израел.
Магистърската програма предлага избираеми курсове на български и на английски езици. Дисциплините, които са задължителни за всички студенти се преподават единствено на български език. Студентите имат възможност да съберат необходимото количество кредити, правейки самостоятелен избор сред предложените курсове на български и/или на английски езици. Желаещи да вземат англоезични курсове могат да бъдат единствено студенти с добро владеене на писмен и говорим английски език. Алтернативно, студенти без необходими познания по английски език могат да наберат кредити от избор на предложените курсове на български език.
Програмата ни разработва различни изследователски проекти, които ще предоставят на нашите магистри възможност за развитие на изследователски и аналитични умения. Проектите ни насърчават работа в екип и създават устойчиви перспективи за включване в национални и международни професионални мрежи – както академични, така и политически ангажирани. С участието си в проектната изследователска дейност нашите магистри многократно умножават шансовете си за успешна бъдеща професионална реализация.
Условия за прием:

  1. Изискване за успех: средният успех от семестриалните и държавните изпити (или оценка от дипломна работа) да е „добър“ или по-висок.
  2. Мотивационно писмо, което се предава в сроковете, обявени за прием на документи и е съставна част от документацията за кандидатстване.
  3. За държавна поръчка – писмен конкурсен изпит.

 
Балообразуване:

  1. За държавна поръчка приемът в магистърската програма се извършва въз основа на бал, формиран от следните компоненти:

– средноаритметичното от семестриалния успех и средния успех от държавните изпити (или оценка от дипломна работа) (т.е.: [семестриален успех + среден успех от държавни изпити или оценка от дипломна работа] делено на 2);
– оценката от мотивационно писмо (по 6-балната скала)
– оценката от писмения конкурсен изпит, умножена по коефициент 2.

  1. За платено обучение приемът в магистърската програма се извършва въз снова на бал, формиран от следните компоненти:

– средноаритметичното от семестриалния успех и средния успех от държавните изпити (или оценка от дипломна работа) (т.е.: [семестриален успех + среден успех от държавни изпити или оценка от дипломна работа] делено на 2);
– оценката от мотивационно писмо (по 6-балната скала), умножена по коефициент 2.
Забележка: Препоръчителна структура на мотивационното писмо:

  1. Представяне на мотивите на кандидат-студента за избор на магистърската програма (научни интереси, трудов опит, професионална кариера и т.н.), изискващи съответното образование, което предлага магистърската програма.
  2. Владеене на чужд език.
  3. Предимства, които кандидатът смята, че има: например лични и социални умения, личен и трудов опит в сферата на публичната власт, гражданското общество и медиите, специфична мотивация и др.

Методически указания

  1. Изпитът се провежда под формата на политологичен анализ на актуален политически проблем или събитие.
  2. За конкретния изпит се формулират 4 (четири) изпитни теми. В часа, обявен за започване на изпита, един от кандидатите в залата изтегля 1 (една) тема.
  3. Политологичният анализ на всеки кандидат трябва да съдържа следните задължителни части: първо, описание на проблема (история на възникването; основни субекти; основни личности; фактологично описание); второ, състояние на средата (контекст на събитието или проблема); трето, вътрешни фактори, които оказват влияние върху развитието на събитието или проблема; четвърто, външни фактори, оказващи влияние върху развитието на събитието или проблема; пето, интереси, мотивиращи конкретните действия, свързани със или произтичащи от събитието или проблема; шесто, сценарии на развитие на събитието или проблема (с оценка на вероятността на тяхното реализиране); седмо, влияние на събитието или проблема върху политическата ситуация и/или система.
  4. В политологическия анализ кандидатите за обучение в магистърските програми трябва да покажат, че познават и си служат с категориалния апарат на политическите науки.

Програми за изпити

  1. Арабските революции от 2011 г.: предпоставки, движещи сили, перспективи;
  2. Гражданската война в Сирия `2012: актьори, перспективи, регионални последици;
  3. Европейският съюз в борбата с тероризма и организираната престъпност: нормативна рамка, институции, политически действия;
  4. Архитектура на сигурността в чермонорския регион: актьори, стратегии, интереси, сценарии, перспективи.

Забележка: Изпитните теми изискват от кандидатите опит за самостоятелен анализ. За подготовка по темите се препоръчва научна литература в областта на:
– политологичния анализ;
– политически институции;
– международни отношения;
– решаване на конфликти;
– проблеми на сигурността.
За улеснение на кандидатите предлагаме примерна литература, която може да бъде от помощ, и препоръчваме задълбочено запознаване с актуалния политически живот в България.
Литература
Андерсън, Б. Въобразените общности. С., 1998.
Бжежински, Зб. Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратигически императиви. С., 1997.
Гелнър, Ърнест. Нации и национализъм. Панорама, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 1999.
Дейвид, К., П. Джеймс /ред/. Предотвратяване и управление на международни етнически конфликти. С., Военно издателство. 2002.
Дронзина, Т. Етнически конфликти и идентичности: предизвикателствата на Балканите пред обединена Европа, Кота. С., 2004.
Дъглас, Н. Институции и институционална промяна.
Карасимеонов, Г. Българската политология пред предизвикателствата на времето, Сборник в чест на 60-годишнината на проф. Георги Карасимеонов, УИ СУ „Св.Кл.Охридски”, С., 2010.
Кенеди, П. Възход и падение на великите сили. С., 1997.
Кисинджър, Х. Дипломацията. С., 1997.
Минчева, Л. Качествените методи в сравнителните изследвания, Второ издание, РИК БИ, Велико Търново, 2005.
Минчева, Л. Значението на 1989. Гражданско общество, политическа култура и ленинистко наследство. В: Демокрацията в България през ХХI век. Велико Тьрново, 2010.
Най, Дж. Международните конфликти. Теория и история. С., 1998.
Смит, А. Националната идентичност. Изд. Кралица Маб. С., 2000.
Хикс, С. Политическата система на Европейския съюз. С., 2001.
Хънтингтън, С. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред. С.
Burchill, S., A. Linklater. Theories of International Relation, Macmillan, 1996.
Buzan, Barry, People, States and Fear, Harvester Wheatsheaf, 1991.
International Political Economy. Perspectives on global power and Wealth, Ed. By Frieden, Jeffry A, Lake David A. N.Y., 1991.
Nuggent, Neill, The Government and Politics of the European Union, Macmillan, 1996.
Patrick Nopens, A New Security Architecture for Europe? Russian Proposals and Western Reactions, http://aei.pitt.edu/14424/1/Nopens_on_Medvedev_Proposals_3.pdf
Emil J. Kirchner, European Security Trends, http://aei.pitt.edu/8110/1/kirchner_1.pdf
Eurasia Insight: http://www.eurasianet.org/
Radio Free Europe/ Radio Liberty: http://www.rferl.org/
Pulitzer Center on Crisis Reporting: http://www.pulitzercenter.org/
CentralAsia-SouthCaucasus: http://www.centralasia-southcaucasus.com/
The World Security Institute: http://www.worldsecurityinstitute.org/
Caucasus: http://coombs.anu.edu.au/WWWVLAsian/VLCaucasus.html
The Washington Institute for Near East Policy: http://www.washingtoninstitute.org/
World Economic Forum: http://www.weforum.org/
STRATFOR Global Intelligence: http://www.stratfor.com/
Council on Foreign Relations: http://www.cfr.org/region/
EU Observer: http://euobserver.com/
Jamestown Foundation: http://www.jamestown.org/
http://www.slate.com/id/2285696