Психология на здравето (за бакалаври с хуманитарна специалност, медицина, стоматология, фармация, здравни грижи)

Срок на обучение: 5 семестъра
Форма на обучение: редовна
Ръководител: проф. дпсн Соня Карабельова
е-mail: karabeluov@phls.uni-sofia.bg; daniellp@phls.uni-sofia.bg

Координатор: Левена Езекиева
е-mail: l.ezekieva@phls.uni-sofia.bg

Магистърската програма Психология на здравето представлява второ образователно-квалификационно равнище на обучението по психология.
Програмата е ориентирана към разширяване и задълбоча­ване на базисни теоретични и изследователски познания, ­към развитие и усъвършенстване на професионална компетентност, като е обвързана тематично с актуални обществено значими проблеми. В магистърската програма се развиват знания и умения, необходими за диагностично-експертна и консултативна дейност за намиране на адаптивни решения на индивидуално, групово и обществено равнище.

Завършилите програмата придобиват знания и компетентности в следните области:
Завършилите програмата придобиват професионална компетентност за: психологически консултации, работа с хора със здравословни проблеми и хронични заболявания, промяна на поведението и адаптация в мултикултурна среда, провеждане на фундаментални и приложни психологически изследвания, разработване и прилагане на програми за здравно образование. Завършилите програмата придобиват право на диагностична дейност и консултантска практика, свързана с превенцията на болестите, подобряване на здравето, повишаване на качеството на живот, управление и оптимизиране на социалната и здравна политика.
Сфери на реализация: В системата на държавни, общински и частни здравни и социални служби; дневни и рехабилитационни центрове; медицински и фармацевтични компании; клиники и болници; образователни институции; изследователски центрове и институти; консултативни кабинети; неправителствени агенции и организации.

Условия за прием:

  • завършена степен „бакалавър“ или „магистър след средно образование“  в областта на хуманитарните, социалните и педагогическите науки,  медицина, фармация, стоматология, здравни грижи и др.

    В програмата могат да кандидатстват и магистри, които имат предходна степен професионален бакалавър в областта на хуманитарните, социалните или педагогическите науки, както и кандидати, които имат друга магистърска степен в същите области.

  • среден успех от семестриалните и държавните изпити (или оценка от дипломна работа) – „добър“ или по-висок
  • събеседване (интервю) с кандидатите върху интересите и мотивацията за обучение в програмата. Оценката от интервюто е „да“ или „не“.

Балообразуване: класирането на успешно преминалите през събеседването кандидати се извършва въз основа на средния успех от семестриалните и държавните изпити (защита на дипломна работа) от завършената бакалавърска степен.
Обучение: Студентите без образователна степен бакалавър по Психология преминават през два модула на обучение – базов и специализиран. Базовият модул от задължителни психологически дисциплини е с продължителност два семестъра. След завършването му студентите продължават обучението си в специализиран модул, чиято програмата е идентична с тази на завършилите бакалавърска степен по Психология.
Организация на програмата за бакалаври по Психология и бакалавърска степен с хуманитарна и друга специалност: Минималната седмична натовареност на студентите е най-малко 20 часа, а всяка от дисциплините задължително завършва със семестриален изпит, полаган в рамките на предвидените изпитни сесии. Третият семестър (за неспециалисти съответно пети семестър) е предвиден за усвояване на дисциплините с доминираща практическа насоченост и за подготовка, свързана с написването на дипломна работа. Избираемите дисциплини са разпределени в първи, втори и трети семестър (за неспециалисти съответно трети, четвърти и пети семестър). За подготовка на магистърска теза са предвидени 15 кредита, които се прибавят към получените от задължителните дисциплини.
Магистърската програма завършва със защита на дипломна работа. Дипломната работа представлява теоретико-емпирично изследване в избрана от студента научна област, което се реализира под ръководството на научен ръководител. Защитата на дипломната работа се осъществява след приключване на третия семестър (за неспециалисти съответно пети семестър) пред държавна изпитна комисия.